Pa
B. OKnical,
Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, ок,
идеше към Ешювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на са
ка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жегата
човек/беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата и
беше нахлупено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но
най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно
времето ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личен
- оръфано, разнищено, навред продупчено, навред кърпено. И меж
безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-тр
много големи, взети сякаш от чувал или от най аба и лепнат
както доде, с едър шев и избелели конци.
Човекът доде на две-три крачки и се спря. Той разбра, че Еню не може
да го познае, и малко обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, остави
се да го гледа Еню и зачака. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в
окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно, с рядка
черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспа-
ли, бяха влажни и замъглени. Еню продължаваше да го гледа втрещено,
непознатият се усмихна повече.
- А бре, Серафиме, ти ли си? - извика най-после Еню. - Ух, да те
убий здраве, да те убий! Не мога да те позная, бре...
- Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален като жив... Тъй да се каже...​

SashaLas    3   22.04.2020 11:14    1