Зима (та, ът)е като б…ла прика…ка. Мами ни с п…рзалките. Радва ни с калпаците по к…щите и д…рветата. Пухкавия сн…г ни приканва към в..лшебства, към творчеството. Какво ли не можеш да измайсториш от топки пухкав сн…г? Сн…жният ч…век с нос от морко… , очи – въглени и метла в ръка става завчас и денем и нощем украсява и пази дворове и градин… . Сякаш от приказките изниква Снежанка със своята свита от джуджета. А край тях се редят крепости, дворци, ледени к…щички и пещери. Ние сме стопани на зимния ден. А в него има толкова много красота и радост!